Никога не навеждайте глава! Короната да не пада! Това заръча космическата

Никога не навеждайте глава! Короната да не пада!

Това заръча " галактическата " певица Валя Балканска - двамата с гайдаря Петър Янев бяха удостоени през днешния ден с почетните звания „ лекар хонорис идея " и „ почетен професор “ на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в навечерието на Деня на националните будители - 1 ноември.

Церемонията бе част от откриването на XXIII Националната научна конференция „ Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век “ в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ (НБКМ).

Двамата създатели бяха удостоени със званията от зам.-ректора на УниБИТ проф. доктор Тереза Тренчева за приноса им към разпространение на българското културно завещание. 

„ Денят на националните будители е денят, в който се прекланяме пред светлината на знанието, пред вярата в индивида и пред силата на духовното. Първи ноември не е просто дата, а памет и завет. Той е пламък, който епохи наред е съхранявал духа на българина от книжовниците в килийните учебни заведения, през възрожденските учители и революционери. Будителството не е минало, то е жива отговорност към сегашното и бъдещето. То е задача да запазиш словото, да разпалваш пламъка на знанието, да вдъхновяваш генерации ", сподели проф. Тренчева. Тя приказва от името на ректора на УниБИТ проф. Ирена Петева.

Вместо академично слово, в символ на признателност за получените оценки, Валя Балканска и Петър Янев извършиха песента „ А бре, юначе каматно ".

„ Без вас ние сме нищо. Ние можем на поляна…можем на всички места, само че пред вас би трябвало да стоим с почтено изправени глави ", обърна се Валя Балканска към аудиторията. „ Глава да не се навежда, короната да не пада. Ние сме българи “, добави тя.

Балканска е българска национална певица от Родопската фолклорна област, известна най-много със своето осъществяване на националната ария „ Излел е Делю бунтовник “, което е включено в Златната плоча на Вояджър на американските галактически апарати „ Вояджър 1 “ и „ Вояджър 2 “.

В рамките на откриването на откриването на XXIII Националната научна конференция университетският съвет на УниБИТ връчи награди на името на акад. Благовест Сендов – за извънреден принос в образованието и науката, като тази година бяха удостоени Елка Божикова – шеф на ПМГ „ Яне Сандански “ – гр. Гоце Делчев, и проф. дмн Николай Витанов.

Отличията връчи някогашният ректор на УниБИТ проф. д.ик.н. Стоян Денчев.

„ За нас е чест, че НБКМ за следващ път е хазаин на този влиятелен конгрес, посредством който се отдава нужната респект на святото дело на просвещенците и книжовните дейци, които самоотвержено са посветили  живота си да въодушевяват, да възпитават обич към отечеството, да осветяват пътя на знанието и да ни учат по какъв начин да бъдем свободни, и със светлина в душите да предаваме полезности, история, просвета и обичаи на поколенията след нас ", сподели зам.-директорът на НБКМ доктор Ваня Аврамова от името на шефа на НБКМ доцент доктор Калина Иванова.

Празникът стартира с тържествена гала в НБКМ. Официален посетител на празника бе госпожа Илияна Йотова, вицепрезидент на Р България. Тържеството на УниБИТ почетоха двама министри на образованието и науката – доктор Емилия Лазарова и госпожа Наталия Михалевска, историографът господин Стоян Райчевски, журналистът госпожа Валерия Велева, Зам.-директорът на Агенция „ Митници “ господин Пламен Павлов, госпожа Еделина Кънева, шеф на Държавен музикален спектакъл, господин Емил Спахийски, шеф на държавно издателство „ Аз-буки “ и други

Стартът на тържеството даде проф. Стоян Денчев с камбанен звън и националния химн. От името на ректора проф. Ирена Петева слово произнесе проф. Тереза Тренчева – зам.-ректор по научноизследователската и интернационалната активност.

Тя акцентира смисъла на празника като знак на нематериалност, познание и отговорност към бъдещето, акцентирайки върху ролята на университета да продължава делото на будителите посредством обучение, научни изяви и ентусиазъм за младите генерации.

В формалното послание към участниците във форума по случай Деня на националните будители вицепрезидентът Илияна Йотова насочи мощно, вдъхновяващо и надълбоко обръщение: „ Който залага на знанието има бъдеще “.

В духовния дом на България, както тя назова Националната библиотека, госпожа Йотова акцентира, че в историята няма подготвени предписания, тъй като всяко време ражда своите тествания и своите герои, само че българската история ни е завещала най-голямото благосъстояние – отговорността да пазим духа, културата и човечността.

Вицепрезидентът приказва за хуманизма като вътрешност на българската нематериалност, като за това, което ни прави народ с задача – народ, който не просто съществува, а основава смисъл. Тя напомни, че нашата национална просвета е нашият български ключ, посредством който отваряме порти към бъдещето, тъй като в нея се съдържа мъдростта на вековете.

С изключително възприятие госпожа Йотова се спря на силата и историческата мъдрост на българския език – език, който е комбиниране сред букви, книжовност и религия, мозайка на славянството, и жива памет на духа, която ни свързва с нашите корени и с всички, които носят кирилицата в сърцето си. Тя се разгласи против нихилизма и безразличието, които разяждат полезностите, и прикани да се върнем към силата на словото, на културата и на знанието.

Вицепрезидентът госпожа Йотова дефинира научната конференция, отдадена на обществото на знанието и хуманизма на XXI век, като скъпа и нужна среща сред предишното и бъдещето, конгрес, който продължава делото на будителите, търсейки отговори за посоката на индивида, на знанието и на духовността в актуалния свят, и постави акцент върху нейната 23-та годишнина. С думите си тя подсети, че будителството е жива задача и че тези, които пазят светлината на знанието и човечността, пазят и душата на България.

Украшение на деловата част бяха церемониите по връчване на почетните звания и университетските награди „ Акад. Благовест Сендов “.
Валя Балканска – чийто глас прегърна Космоса, бе удостоена с почетното звание „ лекар хонорис идея “. Когато бе оповестено името ѝ, залата избухна в овации. Легендарната певица, чието осъществяване на „ Излел е Дельо бунтовник “ звучи измежду звездите на златната плоча на „ Вояджър “, излезе постепенно, с достолепие и онази земна невзискателност, която постоянно е отличавала същинските национални будители. Тя одобри купата като самопризнание за духовната задача на гласа ѝ – глас, който е трансформирал българската ария в обръщение към Вселената. В късото си слово Балканска благодари с просълзени очи: „ Благодаря, че ме карате да се усещам част от нещо, което не се мери с думи, а с религия и любов. Българската ария е молитва, а през днешния ден тя още веднъж се моли за познание, светлина и добрина. Дали сме заслужили или не сме заслужили тази премия – не зная, само че зная, че би трябвало да бъдем с високо вдигнати глави като българи “.

Публиката я изпрати на крайници, а в очите на мнозина блестеше онази тиха горделивост, че са съвременници на жена, която е трансформирала гласа на Родопа планина в знак на човечността.

След прочувственото самопризнание за Валя Балканска, сцената посрещна различен знак на българската психика – Петър Янев, индивида, чиято гайда звучи като молитва към земята. Той бе почетен с почетното звание „ Почетен професор “ – той не преподава в университетски аули, а учи генерации по какъв начин се обича България посредством музика и по какъв начин се пази родопският дух. В ръцете му – остаряла родопска гайда, в очите – благост и достолепие. Неговата усмивка е оня тип усмивка, който не търси самопризнание, а просто благодари на ориста, че му е дала дарбата да събира хората посредством звуците на неговата гайда.

„ Гайдата е жива душа – дишаш с нея, плачеш с нея, радваш се с нея “, сподели Янев, до момента в който приемаше оценката. „ Тя не приказва с думи, а със сърце. И в случай че в този свят, цялостен с машини, има нещо същински човешко, то е звукът на гайда и смехът на дете. “
Аплодисментите за него бяха и привет и самопризнание, че десетилетия пази пулса на Родопите жив и с благородна невзискателност носи своята музика като задача.

Особено покъртителен беше и моментът, когато бяха връчени годишните университетски награди „ Акад. Благовест Сендов “ за принос в образованието и науката. Отличени бяха госпожа Елка Божикова, шеф на ПМГ „ Яне Сандански “ – Гоце Делчев, и проф. дмн Николай Витанов от Българска академия на науките – имена, които символизират отдадеността към знанието и упоритата работа зад кулисите на триумфа.
Учителят и ученият – два разнообразни пътя, само че една и съща задача. Божикова одобри оценката с думите:

„ Всеки ден в учебно заведение е късмет да събудим у децата това, което светът най-вече има потребност да чуе – гласа на разсъдъка и на сърцето “. Божикова описа с боязън по какъв начин преди 25 години е посрещнала акад. Сендов в учебното заведение, което управлява, и по какъв начин в този момент ориста я среща още веднъж с него – към този момент като притежател на премията, носеща неговото име.

Проф. Витанов, от своя страна, благодари с типичната си академична въздържаност, само че и с усмивка в своя нетрадиционен, леко провокативен жанр. Уточни, че „ библиотекарите са негови хора “, а той самият е написал увод към книгата на Едуард Лутуок „ Държавният прелом: практическо управление “, и тя скоро ще бъде на български пазар. Витанов показа, че е въодушевен от словото на госпожа Йотова и че след книгите си за Япония и Китай, идната му книга ще бъде за България, с всички нейни странности, хубост и провокации. И както поздравяват в Осака: „ Да сте живи и здрави и да печелите добре! “, сподели в умозаключение проф. Витанов.

„ Науката не е за лаборатории и цифри. Тя е за хората – за тяхното бъдеще, за това да могат да живеят по-добре, по-смислено. “
Когато церемонията приключи, залата стана на крайници. Имаше овации, обятия, светкавици от фотоапарати – само че и нещо друго, по-неуловимо: възприятието, че в този момент България си спомня кои са нейните същински герои – хората на знанието, на духа, на светлината. На този декор като обръщение към бъдещето прозвуча химнът на Европа в осъществяване на Гвардейския внушителен духов оркестър с диригент маестро подп. Ради Радев, който бе почетен с почетен плакет на УниБИТ по случай 75-ата годишнина на висшето учебно заведение.
Почетен плакет за 75-та годишнина на УниБИТ получи и вицепрезидентът госпожа Илияна Йотова.

Официалното разкриване приключи с думите на проф. Стоян Денчев – дълготраен ректор, а в този момент ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ: „ Хуманизмът не е разбиране, а метод да бъдеш човек – всеки ден, във всяка дума, в отношението си към знанието и към другите. И тези думи отекнаха в залата като апел и заричане, че будителството не е единствено минало, а и сегашен избор.

По традиция научният конгрес продължава в залите на УниБИТ, които в открита платформа за продан на познания и хрумвания, обединявайки филантропичните науки, културното завещание, осведомителните технологии и националната сигурност.

Първата секция на форума – „ Книжовност и хуманизъм “, се концентрира върху библиотечни запаси, литературна социология и философия. Сред акцентите бяха хипертекстовата архитектура на УниБИТ като мегаресурс за 95 години, актуализирането на авторскоправната политика и разискванията за политическата философия на Николо Макиавели. Интерес провокира лекцията за въздействието на изкуствения разсъдък върху книжовността и нововъведенията, показана от Леона Асланова.

Втората секция – „ Културно завещание – история, съвремие и вероятности “, сплоти исторически и духовни тематики. Акцентите включваха разискване на археологически обекти като Гебекилисе, историческата меродавност на „ Солунска легенда “ и духовното завещание на православните будители. Дискусиите демонстрираха значимостта на културния туризъм, дигитализацията на архивите и интердисциплинарния метод към разпространение на културното завещание.

Третата секция се посвети на осведомителните технологии и цифровите трансформации на знанието. Сред главните тематики бяха интеграцията на изкуствения разсъдък в библиотечното обслужване, потреблението на чатботове и блокчейн, цифровизация на обучителните процеси и въздействието на AI върху UX и изобретателната процедура. Лекциите подчертаха ролята на технологиите в актуалното университетско обучение и научни проучвания.

В четвъртата секция – „ Сигурност – провокации в XXI век “, фокусът бе върху националната сигурност, киберзаплахите и стратегическото водачество. Участниците обсъждаха организационни модели за ръководство, контрола върху стратегическите запаси, трансформациите в профила на жертвите на домашно принуждение, както и опциите и провокациите на стеганографията и AI в медиите.
Последната секция даде думата на студенти, докторанти, постдокторанти и млади учени, които показаха новаторски проучвания. Сред акцентите бяха AI в университетската библиотека, цифровизация на ръкописи като „ История славянобългарска “, ръководство на интеркултурното обучение и разбори върху водачеството и геополитическите последици от войната в Украйна.

Форумът показва сполучливото комбиниране на обичайни филантропични полезности с цифрови технологии, наблягайки смисъла на хуманизма и знанието в актуалния свят. Обсъжданията и лекциите предоставиха необятен набор от хрумвания за нововъведения в образованието, библиотечното дело, културното завещание и националната сигурност, утвърждавайки форума като значима платформа за продан на научни познания, сподели в края на форума доцент доктор Нина Дебрюне, ръководител на Организационния комитет на конференцията.
Форумът сподели по какъв начин цифровите технологии и изкуственият разсъдък трансформират библиотечното дело и културното завещание, като в същото време съхраняват историческите и духовни полезности, дават отговор на актуалните провокации в сигурността и въодушевяват младите учени да основават новаторски интернационалните планове, заключи проф. Тереза Тренчева.